Д-р Емилова съветва какъв хляб да ядем, за да бъдем здрави и слаби

Д-р Людмила Емилова е един от най-известните специалисти по хранене и отслабване в България. До нейните услуги са прибягвали хиляди хора, които впоследствие са оставали доволни от постигнатите резултати.

Но какво казва д-р Емилова по отношение на хляба – храната, която най-често присъства на българската трапеза?

Ето някои основни правила, дадени от д-р Емилова по отношение на хляба:

Тя препоръчва консумацията на пълнозърнесто брашно. Фибрите са много ценни за нашата храносмилателна система и организъм, а при бялото брашно те се отделят, което не е никак добре. Освен това, фибрите създават чувство за ситост, което може да ни накара да се храним по-малко и да не трупаме излишни килограми. Фибрите също така предпазват от рязко повишаване на кръвната захар. Д-р Емилова е категорична – безценните съставки на обвивката на зрънцето трябва да бъдат съхранени, а не премахнати, както се практикува при промишленото производство на хляб.

Колкото по-скоро е мляно брашното, толкова по-добри качества ще има то, казва известната докторка и диетолог. Най-хубавото, което можете да сторите, е да мелите брашното в домашна обстановка преди самото омесване на хляба. Само така можете да сте сигурни за качеството и вида на вложеното зърно.

За хората с глутенова нетолерантност повечето зърнени житни храни не са подходящи и те трябва да прибегнат до специализирани безглутенови смеси или сами да си ги приготвят от елда, ориз, просо, нахут, царевица, киноа. Съветът ми за всички останали е – избирайте по-възможност древните сортове – лимец, емер, спелта, камут и др. При тях съотношението на микронутриентите към калориите е оптимално. Короната на първенството несъмнено е на лимеца, който е единствената диплоидна пшеница, използвана при хлебопроизводството днес.

В днешно време масово се използва пресована или суха мая, която предизвиква бърза и сигурна ферментация, но за съжаление този комфорт има своята цена. В този тип мая се съдържат само дрожди – Saccharomyces cerevisae. Те не могат да осигурят качествата на симбиотичния продукт – кваса. Квасът предизвиква така наречената “бавна ферментация”, гарантираща богатство, както на дрожди, така и на лактобацили. Последните могат да бъдат хомо и хетеро ферментативни, т.е. продукт на техния метаболизъм са млечната и оцетната киселина, откъдето идва и характерният леко кисел вкус и специфичен богат аромат. Тези вещества играят ролята на естествени консерванти. Присъствието на лактобацили като Lactobacillus plantarum в закваската доказано подтискат развитието на патогени като A. niger и Penicillium sp., което е и причината за по-трудното плесенясване или мухлясване на квасния хляб. Присъствието на така наречените “добри бактерии” е желано и по-друг повод. Те имат ясно изразени протеолитични качества, т.е. произвеждат ензими, които разграждат белтъчните молекули до съставните им части, което улеснява усвояването им от човешкия организъм.

loading...

loading...

Comments

comments

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *