Народните ритуали на Гергьовден за здраве и късмет на цялото семейство

Наближава 6 май, Гергьовден, на който  се чества деня на Св. Георги Победоносец – един от най-почитаните мъченици в християнството. Той е считан за покровител на военните и закрилник на пастирите и земеделците. Според народния календар Гергьовден е най-големият пролетен празник след Великден.

За българите това е началото на плодородния летен сезон и и символ на предстоящата полска работа до Димитровден, който пък бележи края на годишния труд. Именно затова основините обредни ритуали през този ден за свързани с животните и природата.

Още преди слънчевия изгрев се отива за светено бране на билки, от които после се плетат венци и с тях се украсяват домовете. Извършва се празнично доене на овцете, като първите капки от млякото се изливат на земята и се заравят .

Ето кои са и най-интересните гергьовденски поверия:

Тъй като Гергьовден е преди всичко приветстване на пролетта и плодородието, повечето от ритуалите са свързани именно в цветята. Прието е девойките да окичват трендафила с жълто конче, аз ръцете си с червен. В празничното утро кончетата се разменят три пъти. Този ритуал е свързан с пожеланието за здраве, тъй като се вярва, че трендафилът прогонва болестите.

Кошарите на добитъка също се украсяват със зелени растения и червени конци. После те се обикалят  три пъти със специално приготвени кравайчета, което отново е ритуал срещу черни магии и болести.

Съвети за приготвяне на агне за Гергьовден

За предпазване от болки в кръста пък се използват дрянови или върбови клончета, както и стръкчета ръж или ечерик, които се връзват на Христовия кръст. На него се слага също и глог, който, смята се, предпазва от болешки по време на работа.

Най-ранобудните от домакинството мият лицата си с коприва и удрят все още спящите по краката с нея за здраве и сръчност в предстоящата работа. Копривата се ползва и от жените, които се закичват с нея по челата против главоболие.  Има поверие, че копривата, напоена с кръвта на жертвеното агне,  се лекуват упорити сърбежи, обриви и други кожни заболявания.

Предната дясна плешка на агнето се запазва и се ползва за лекуване на децата от уруки. В родопския край пък по нея се гадае бъдещето на работата и сполуката на стопанина.

Онези, които страдат от някакво заболяване, се провират три път под старо дърво за изцеление или се омиват с лява вода, което се набавя от там, където реката тече наляво. Освен това водата, която се ползва на Гергьовден задължително трябва да е донесена от място, на което момите да се къпали при зазоряване.

С гергьовденската роса пък се подквасва млякото и се замесват празничните пити,  тъй като тя се смята за лечебна. Поради това и млади, и стари се вългарят сутрин в нея.

Свекървата ми каза тази рецепта за агнешко за Гергьовден. Вече правя само нея и всички си облизват пръстите

За вътрешно пречистване на Гергьовден от нова стомна  на гладно се пие студена вода и се извършва обредно къпане в реката.

Цветята, разбира се, са много важна част от честването на празника – през целия ден всички ходят, окичени в красиви венци и цветя, за да достигнат духовното свързване с природата.

Гергьовден е един от най-честваните български именни дни. На него празнуват носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.

loading...

loading...

Comments

comments

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *